Много хора изпитват страх от разговори за загуба и скръб. Обаче живеем във времена, в които както щастието, така и скръбта, са много близо. Чрез интернет и социалните мрежи, хубавите и лошите новини са ежедневие. В тази тема обаче ще се спра на онова, от което често бягаме. Ето няколко съвета как можете да реагирате на човек, който ви споделя, че е загубил близък. 

Първо изкажете съболезнования. После преглътнете всичко, което може да се надигне във вас като страх и желание да се махнете от разговора и продължете: 

  • “Много съжалявам, че минаваш през това”
  • “Имаш ли нужда от нещо?”
  • “Мога ли с нещо да помогна?”
  • “Искаш ли да излезем да се разходим?”
  • “Искаш ли да мина да те видя?”

Често пъти скърбящият има нужда да остане насаме и не иска да разкаже какво се е случило и как е загубил своя близък човек, но ако усети, че се чувства в състояние да разкаже и започне, тогава просто слушайте. Не прекъсвайте, не задавайте въпроси. Опитайте се да сложите настрана страховете си от болести и нещастия, загуба и смърт, и просто слушайте. Не е нужно да се насилвате да измисляте правилни и подходящи реплики, с които да демонстрирате разбиране към ситуацията. Особено, ако нямате опит със скръбта. Ако обаче вие сте човек, който се е справил със скръбта по здравословен начин, тогава може да сте изключително полезен и подкрепящ човек за онзи, който тепърва преминава през това огромно житейско изпитание. 

Скръбта е изключително предизвикателство, особено когато загубата е огромна. Който е успял да се научи да живее с нея с любов и с уважение към загубата, може да бъде изключително полезен съветник. Ако се чудите как да помогнете на свой близък, който скърби, можете да се обърнете и към човек, натрупал такава житейска мъдрост. 

До скоро често реагирахме с думи, които да помогнат на нас да не ни пречат страдащите хора. Изречения от типа на: “Спокойно, ще мине”. “Хайде, стегни се, недей да плачеш.” или “И аз загубих братовчедката на баба ми, която съм виждал/а веднъж, гадно е, ама минава”, това са абсолютно непрепоръчителни реакции. Идеята не е страдащият да преглътне емоциите си в улеснение на обществото, а да може да се научи успешно да живее в новата си действителност. Затова и не бива да преглъща нищо, а трябва да изважда постепенно всичко, което изпитва, за да може по-напред във времето да се завърне с нови и здрави сили в живота. Това не означва, че ще бъде същият като преди, но не е това целта. Животът е учител. За жалост през голямо страдание учим най-много. Когато животът ни спъне и паднем лошо, никога повече не сме същите като преди това. В този смисъл, не бива да настояваме един скърбящ човек отново да стане душата на компанията или да ни разсмива от зори до мрак, защото някога е било така. Трябва да дадем пространство на човек да намери себе си в тази нова действителност и да не налагаме изисквания и очаквания. Приемете, дайте време, изслушвайте и подкрепяйте. 

Автор: Бояна Попова