Прекарах доста години в чужбина като ученик и впоследствие като студент. С гордост мога да споделя, че няколко от тях преминаха в сълзи. Въпреки това бих препоръчала на всеки родител да размисли над тази възможност. Аз бях доста малка когато за първи път стъпих в международно училище. Въпреки това със сигурност мога да заявя, че този опит ми е бил единствено полезен и доведе до огромно израстване след като достигнах възрастта, в която можех да го оценя подобаващо. 

Все повече млади хора избират самостоятелно, особено след завършване на гимназия да тръгнат по този път. Ето и малко статистика:  около 7 хиляди ученици са заминали през 2019 година, а около 15% от завършилите средно образование в България, продължават учението си в чуждестранни университети. Европа предлага огромен избор – както на езици, така и на специалности. В държави като Холандия, Великобритания, Германия, Дания, Швеция, Испания, Италия и Австрия, може да се разчита на огромно академично разнообразие, както и на изключително високо качество на преподавания материал, а едновременно с това детето е близо до дома си. Разбира се, САЩ също е чест избор на не малко млади хора, особено бригадите, които са добър източник на приходи за неколкомесечен труд. Тези избори не са лесни, още повече, че всеки родител си дава сметка, че това ще бележи живота на детето му завинаги. Въпросите са много и всеки от тях е важен. Като ученик и студент в чужбина, мога да набележа няколко стъпки във вземането на такова решение както от страна на бъдещия ученик, така и от страна на родителите.

Предизвикателствата, пред които се изправят някои семейства: 

Най-големият минус за сметка на всички позитиви е дистанцията на детето от семейство, позната среда и приятели. Понякога и езикът е пречка, ако детето все още не го владее. Естествен страх при родителите е в каква среда ще попадне бъдещият ученик. Съответно дали ще успее да се адаптира и дали ще избере подходящо обкръжение. При подобни притеснения и ако детето няма ясен избор къде точно иска да отиде, бих препоръчала следните подходи: 

  • Избор на учебно заведение, което е по-близо до България. 
  • Чести семейни срещи и онлайн разговори с камера, за да можете да виждате детето си. 
  • Ако усетите носталгия или притеснителни сигнали, отидете за повече време и бъдете до детето си докато усетите, че вече не сте нужни. 

Така ще избегнете усещанията, че детето не е желано във вашия дом, че е изгонено или предадено, ако желанието му е било да остане да учи в родната си страна. Също така ще му помогнете да се почуства подкрепено. 

Трудно е да се каже дали едно дете под 14 години може обективно само да реши дали би искало да учи в чужбина. Има такива случаи, разбира се, но специално при мен, желанието на родителите ми беше да замина, и макар да не бях особено доволна тогава, вече на 24 години мога да кажа, че преживяването е неповторим житейски урок, който ми помогна да се опозная и да се развивам професионално.

Ползите от преживяването: 

Евентуален нов език, ако бъдещият ученик още не го владее – независимо от възрастта, когато човек е в среда, в която говорят и пишат на чужд език постоянно, той доста бързо го усвоява и научава. Училищата и университетите имат множество програми, които помагат за научаване, усъвършенстване, интеграция и адаптация. В съвременния световен бизнес свят, чуждите езици са неизменна част от резюмето на всеки кадър, а учението в чужбина е най-бързият и сигурен начин да ги научим на високо ниво. Допълнително, с научаването на нов език, имаме достъп до повече информация. Това неминуемо води до по-отворен начин на мислене. 

Макар че често това е най-голямото предизвикателство за родители и деца, раздялата със семейството е и голям плюс. Всеки от нас, когато успее да покори ново начинание, се чувства удовлетворен, а живеейки в чужбина, човек постоянно се сблъсква с нови ситуации, независимо дали живее сам или в пансион. Става по-самостоятелен, финансово отговорен, няма на кого да разчита за домакински нужди и в крайна сметка се научава да се справя сам. 

 Но най-големите ползи, по мои наблюдения, са срещите с културите, верите и различните гледни точки, до които има достъп всеки учащ в чужбина. Новите приятелства от цял свят са неизчерпаем източник на виждания и ценности, които спомагат да се спре използването на стереотипи или да се усвоява привързването към такива. Развива се отвореност към околния свят, независимо от цвят на кожата, религия, културни разбирания и прочее, а това са много позитивни и нужни качества както в личен, така и в професионален план, независимо дали впоследствие изборът ще бъде оставане в чужбина или завръщане в България. 

Един от вариантите да се намери златната среда в случай, че детето категорично отказва да учи в чужбина след гимназия, например, е да се помисли за магистратура след завършване на бакалавър в България. Това е и по-икономичен вариант, достъпен за повече семейства. Освен това днес повечето магистратури са съобразени с това, че вече завършилият бакалавър студент, е работещ човек, така че курсовете са съботно-неделни и може да се съчетават със служебни задължения. 

В заключение бих искала да допълня, че често полезни практики, научени навън, може впоследствие да намерят свое място и в България чрез добитите навън знания на младия новопостъпил на работа човек. Също така работодателите оценяват способността за бърза адаптация към различни подходи на работа. Самата аз от личен опит установих, че работодателите приемат учението в чужбина като голямо предимство. Общото ми впечатление и в средата ми е, че по-сериозно се разглеждат резюметата на тези кадри, завършили навън. В тази статия в никакъв случай не искам да отрека българското образование. Целта ми е единствено да набележа ползите и трудностите, с които дадено семейство може да се срещне в случай, че желае да се насочи към международни учебни заведения.

Източници: 

През учебната 2018/2019 година 15.8 хил. ученици са напуснали общообразователните училища. Най-голям е относителният дял на учениците, които са заминали в чужбина – 7.0 хил., или 44.4%, 

https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Education2019_G60QZG9.pdf

През миналата есен от проект „Световно образование“ съобщиха, че през 2019 година около 15% от завършилите средно образование продължават в чуждестранни университети.

https://www.clubz.bg/101857-okolo_30_miliona_evro_za_da_uchat_bylgarskite_deca_v_chujbina

 

Автор: Моника Димитрова