Всички се опитваме да избягваме конфликтите, защото знаем тяхната разрушителна сила. Но има една малка тайна, която много често прави неуспешни тези наши опити. Конфликтът е присъщ на природата. В своята същност тя е противоречива. Самото жизнено пространство е пространство на конфликт.
От научна гледна точка конфликтът е преобразуване на енергията в нова форма. Ако липсва този процес, енергията е в застой и се получава ефекта на стагнацията. В междуличностния контекст отношенията зациклят. Затова енергията постоянно трябва да тече, да се преобразува. Щом това е нещо присъщо на живота, защо хората толкова много страдаме? Нима в природата е заложено постоянно да срещаме противоречия и проблеми в общуването? Разбира се, че не. Проблемът е другаде – липсват ни подходящите знания и умения как да пребиваваме в пространството на конфликта.
Семейни проблеми и конфликти – възможност за близост?
Ако напуснем пространството на конфликта, без да решим поставената ни задача, то вероятно ситуацията ще се възпроизведе отново, дори и при други отношения. Това е така заради особеността на начина ни на мислене. Нашето мислене е изключително стереотипно. Изпитаните, но не превъзмогнати страдания и негативни емоции и чувства стават своеобразни матрици на отношенията. И така старият модел се пренася върху новата ситуация. Започваме да гледаме на новия човек през тази същата призма на страха, притесненията и всички наслоявания от миналото.
Ако успешно преминем през конфликта, с учудване ще видим, че там е бил скрит ресурс, за който не сме подозирали. Ще почувстваме щастие от разкриването на нещо ново и свежо, от полета към неизследвано житейско пространство. Дори сега, преди да сме извървяли своя път, ако си представим, че сме в проблемната ситуация, но сме заедно с човека и сме си казали „Нека взаимно да поемем отговорност за случващото се между нас. Нека задружно да преминем през този конфликт“ веднага ще почувстваме, че интензитета на негативните емоции и чувства намалява. От източник на болка, случващото се превръща в извор на творческа енергия, която ни придвижва напред и ни помага да се развиваме.
Първата стъпка за разрешаване на семейни проблеми и конфликти
Първата стъпка е поемането на отговорност за случващото се. Това означава да приемем своето участие и да признаем важността на собствените ни нагласи, мисли и чувства за изхода от ситуацията. За да преминем успешно през тази стъпка, е важно да заемем позицията на ученици. Тази позиция е признанието, че не сме съвършени, но искаме да се развиваме и приемаме случващото се като урок и възможност да станем по-добри в общуването. Нагласата на ученика ни прави гъвкави и възприемчиви към нуждите и преживяването на човека до нас. Тя е ключ за възприемане на конфликта като благотворно явление. Ако се опитваме да разрешим ситуацията от позицията на осъждащия и „знаещия по-добре“, прекъсваме връзката помежду ни и губим връзка с „тук и сега“. Осъждането е коренът на всяко страдание и неуспех. То е различно от разумното преценяване и обмисляне на това, което ни се случва.
Възприемането на нагласата на ученика е първата крачка към адекватното преминаване през пространството на конфликта. Тя дава възможност за мигновена връзка с другия човек на по-дълбоко ниво, от това, на което се случва противоречието. Минаваме от очуждение в близост. Защото сме поели отговорност и човекът дори несъзнателно ще възприеме липсата на претенция и осъждане. Така от член на вражеския лагер го превръщаме в съюзник.
Автор: Даниел Троев