Детето тръгва на детска градина или училище и постепенно опознавате другите деца и техните родители.  Виждате, че има и деца, които са различни – деца с аутизъм, синдром на Даун, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, деца с нарушения в зрението и др. Как ще реагирате? Какво ще кажете на детето си за тях? Как ще се почувствате?

Дори да нямаме деца в момента е добре да се замислим, защото детето ще дойде рано или късно, но самовъзпитанието се извършва в момента, във всяка една ситуация, в която попадаме и пред която ни изправя животът. А това, което даваме на децата е това, което носим в себе си, което сме научили и възпитали.

Обикновено децата не се вълнуват от физическите или други различия. Те харесват или не харесват някого, и често критериите, от които се ръководят са невидими за очите.

Възрастният е този, който има предразсъдъци, изпитва страх, притеснения и други подобни само при мисълта, че детето му е в един клас, на една полянка, на една площадка с дете, което е различно от общата норма. Не рядко такъв родител премества детето си от класа/площадката. Водещият мотив в такова поведение обикновено е страх пред непознатото, различното, необяснимото. И в незнанието и неумението да разбере, предпочита да отхвърли или избегне контакт.

„Родителите или възрастните, които действат по този начин ( чрез страх – б.а.) правят лоша услуга на обществото. Голямата полза за всички е да изживеят опита на различието. Ако учениците не преминат през това в детството си, по-късно те ще имат огромен проблем с преодоляването на предразсъдъците. Приобщаването дава право на тези, които са дискриминирани поради различие, социална класа или цвят на кожата, да заемат своето място в обществото, което им принадлежи по закон. Ако това не се случи, тези хора винаги ще бъдат зависими и ще имат живот на непълноценни граждани. Не може да има място на света, в което да не се взимат под внимание другите. В допълнение, за нас учителите, най-голямата полза е да гарантираме правото на образование на всички. И за нас родителите, представете си, че имаме дете с увреждане, какво поведение бихме очаквали от обществото? Бихте ли искали да знаете, че с вашето дете не може да се играе, защото то е различно?

Много бих искала да посъветвам родителите много да насърчават децата си да играят с различните от тях деца. Правейки това, родителите ще учат своите деца как да бъдат сърдечни хора. Основният въпрос е: какво, ако различното дете е вашето собствено дете?

В допълнение на това, как вие бихте се чувствали като родител, ако вашето дете е изоставено, дискриминирано, отлъчено? Бихте ли искали хората да взаимодействат с вашето дете по този начин? Височина, тегло, цвят на кожата, вид коса, нос или размер на зъбите, социален статус? Ние всички сме различни и това именно ни прави уникални и специални.“ – казва Бевърли Нунес, преподавател по специална и приобщаваща педагогика. 

По природа децата нямат предразсъдъци. Те се учат на предразсъдъци от нас възрастните. В ситуация с дете с различни нужди не е нужно да обясняваме, че детето е различно. Децата са социални по природа и в общуването си ще забележат различията. Това, което е по-важно е нашият модел на поведение – как се отнасяме към различието, как реагираме, до колко го приемаме. Като възрастни и родители ние сме ролеви модел на подражание за децата и отговорността за тяхното възпитание е в нашето собствено поведение. 

Без значение е дали казваме думи на обич, ако поведението ни показва обратното. 

Незнайно дали заради миналото на страната ни или заради страха, който изпитват всички хора пред непознатото, но възрастното поколение има нуждата да бъде възпитавано и обучавано в приемане на различното. Това, че цветът на кожата е друг, че поведението е нетипично, че физическите характеристики са не така добре развити не прави детето или човекът по-малко човек или по-малко достоен за уважение и любов. Нима в природата всички цветя са еднакви? Или всички птици пеят по един и същи начин? Нима не сме виждали изкривени дървета? В природата има всичко, в човека също. Ние сме изумително различни в своите проявления, но в същността си сме еднакви. И в това разнообразието се крие красотата на заобикалящия свят.

„Когато се съберат деца с различен произход, деца с увреждания или надарени деца в общообразователното училище, това носи полза за всички деца, всички те ще възпитат и подхранват в себе си чувство за любов и състрадание.“ – са отново думи на Бевърли Нунес

Не е за подценяване и ролята на учителите в процеса на приемане и приобщаване. Важно е учителят да вярва, че преодоляването на различията е полезно за децата. В класа учителят е този, който създава предпоставка и  обстановка на сближаване, взаимодействие и съвместно съществуване в групата, особено когато става дума за малките класове и детска градина. Учителят съвместява различни гледни точки, заглажда остроти, подпомага създаването на приятелства. Учи на заедност, приемане и толерантност.

В практиката ми като учител съм видяла, че за децата присъствието на т.нар различно дете в групата учи на нежност, внимание, съобразяване. И така израстват с естественото усещане, че всички в този свят сме различни, някой по-забележимо от другите, но всеки носи в себе си своите уникални възможности и способности. Затварянето в клетката на собствените ограничения не е полезно за никого, особено за децата. Разширяването ни и обогатяването със знанията, разбиране и приемане дават възможност и децата ни да обогатят преживяванията и светогледа си.

Няма две еднакви снежинки, както няма и двама еднакви човека. Природата ни учи, че разнообразието я обогатява. 

Автор: Петя Иванова