За да може пространството на взаимоотношенията ни да е източник на щастие, а не на проблеми, е важна ежедневната вътрешна работа. Пример за подобна работа е следното упражнение: Ако в момента имаме даден неразрешен проблем или конфликт, може мислено да си представим, че се пренасяме в това пространство. Там може да има зона на страха; тъмно място, което подминаваме, но винаги ни напомня за себе си по най-неподходящ начин; нещо от миналото, което обаче ръководи и настоящите ни отношения.
Да отидем там въоръжени с подходящата нагласа на ученика и намерението да поемем отговорност за чувствата си. Така подготвени може мисловно да проиграем сценариите, от които се страхуваме, през призмата на поемането на отговорност, на научаването на урока. Нека се опитаме да разберем какъв ресурс може да има там. И в момента на емоционалния пик е важно да утвърдим в себе си, че тези отношения са по-важни за нас, отколкото този проблем. Така може да отидем отвъд предела на негативния заряд.
Силата на упражнението е в това да превърнем абстрактната идея за нагласата на ученика в нещо конкретно. Кое е по-важно за нас – отношенията с човека или противоречието? Проблемната ситуация или желанието да бъдем заедно? Ще позволим ли нашето минало да определя бъдещето ни? Много често изпадаме в капана нашето бъдеще да е нашето минало. Ние живеем в бъдеще, формирано от страховете ни. Създаваме го като бягство от неразрешените конфликти на миналото. Без подобна вътрешна работа ние превъртаме старите сюжети. В резултат получаваме същото, което е било в миналото, само че в нова опаковка. Правете това упражнение, докато не откриете спокойствие и радост. Докато не усетите, че емоционалният възел се развързва.
На втората стъпка е важно да помним, че хората чуват не думите, а отношението ни
Първият етап за справяне с конфликта, който описахме, е съзнателната работа върху изменение на вътрешния ни свят – поемането на отговорност, промяната на отношението и нагласите към човека и ситуацията.
Вторият етап е осъществяването на диалог с човека. За да може успешно да преминем през него, е важно да помним, че хората чувстват не това, което им казваме, а това, което стои под казаното – какво е отношението, което стои зад думите ни. Ако в отношенията присъства яснота, радост, доверие, човек може да приеме дори и критичните думи. В това се крие тайната защо не може да достигнем до човека, дори и да говорим правилни и хубави неща. Човек чува отношението, което стои зад казаното.
Важно е да влизаме в диалог с отношение на доверие и приемане. Така се събира ресурс да се справим със семейни проблеми и конфлитки, защото даваме кислород на любовта. Когато променяме отношението към човека, се получава връзка. На подобни отношения човек не може да се съпротивлява. Ако няма осъждане, а близост и съпричастност, със сигурност ще има отклик. Защото такава е прирорада на душата – тя не може да се противопоставя на любовта.
На втория етап човекът започва да чувства настъпилата в нас промяна. Усеща, че не сме в позицията на правотата, на страха, на зависимия човек, който очаква и иска от него нещо.
Да създадем кодекс на любовта за справяне със семейни проблеми и конфликти
И третият етап е, когато вече сме достигнали до новото разбиране и сме преминали успешно през проблема да си зададем въпроса как ще продължим напред, какви ценности ще ни свързват и ръководят оттук нататък. Може заедно с партньора да създадем своеобразен кодекс на любовта. В него може да опишем всички ценни и важни неща – поуките, които сме направили, насоките как да реагираме при бъдещи „напечени“ ситуации, нещата, които не трябва да забравяме. Това е важно за постигането на устойчива промяна. В противен случай може да станем отново жертви на стари наши модели на реагиране.
Автор: Даниел Троев